Становище

С Т А Н О В И Щ Е

на Съвета за електронни медии



Съветът за електронни медии разгледа и обсъди писмо от Асоциацията на доставчиците на информационни телекомуникационни услуги относно “Нелоялна конкуренция и измама на потребителите от почти всички телевизии, чрез скриване цената или фалшива информация за цената на минута при ползване на импулсни телефони на националните оператори БТК, М-тел, Глобул и Мобиком.”.
Голям брой оператори излъчват реклами, съобщения за предлагани услуги или предавания (игри, състезания, викторини и други подобни), общото между които е използването от зрителите (крайните потребители) на телефонни обаждания с цел участие в предаването, предоставяне на услуга или др. В преобладаващата част от посочените излъчвания операторите използват изрази от типа “Без увеличение на телефонната тарифа”, “Без допълнителни импулси” или “”Без увеличение на услугата”.
СЕМ счита, че това представяне не е коректно и дори е подвеждащо, тъй като не съществува една единна телефонна тарифа на всички национални стационарни или мобилни телефонни оператори. Така например абонат на БТК се таксува в размер на 6 или 7 (в зависимост от времето на обаждането) импулса на минута за телефонни разговори, проведени от стационарната мрежа на БТК, към обикновените номера на мобилните оператори, а в повечето от цитираните случаи потребителите биха били таксувани в размер от 14 до 20 или повече импулса за минута разговор. Нещо повече, разговор от мрежата на БТК към номер 0900 ХХ ХХХ от същата мрежа, съгласно тарифата на компанията би струвал на потребителя 18,75 импулса на минута или 1,50 лева без ДДС. Не случайно цитираният раздел от тарифата на БКТ е озаглавен “Услуги с добавена стойност”.

Съгласно чл. 75, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията(ЗРТ) “Рекламата следва да е съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото българско законодателство”.
В тази връзка СЕМ съобрази и нормите на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ).

Разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЗК предвижда забрана за “използването на заблуждаващи съобщения за цени, за намаляване на цени и за други търговски условия при предлагане на стоки и услуги”.
От друга страна разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от ЗЗППТ установява забрана за заблуждаващата или непочтената реклама. Дефиницията на заблуждаваща и непочтена реклама се съдържа съответно в Раздел ІІ и Раздел ІІІ от същия закон, като в конкретния случай могат да намерят приложение следните две норми:
· чл. 33, ал. 1 от ЗЗППТ: “Заблуждаваща е всяка реклама, която по всякакъв начин, включително нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради подвеждащия си характер може да повлияе на тяхното икономическо поведение.”,
· чл. 34, т. 3 от ЗЗППТ дефинира непочтената реклама и като такава, която “Използва по неподходящ начин обществената склонност за предсказване на бъдещето или обещава лесни печалби”.
Предвид връзката на чл. 75, ал. 1 от ЗРТ с посочените по-горе текстове, СЕМ счита, че е налице възможност за санкциониране на операторите, които излъчват реклами на игри чрез телевизионни обаждания в нарушение на изискванията за тяхното представяне.
На следващо място СЕМ разгледа и разпоредбите в Закона за хазарта (ЗХ), касаещи разисквания проблем.
· чл. 3, ал.3 от ЗХ определя, че не са хазартни игри викторините, изразяващи се в отговаряне на въпроси или проявяване на знания или умения, при условие, че наградите не са за сметка от постъпленията на участниците - от билети, телефонни такси или под друга форма.
· чл. 12, ал. 1 от ЗХ предвижда, че “залогът може да се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка. Телекомуникационният оператор трябва предварително да се увери, че играта е разрешена по реда на този закон.”
С оглед избягването на издаването на разрешително за извършване на хазартна дейност и заобикаляне на разпоредбите на Закона за хазарта, организаторите на различните игри предвиждат форма, подобна на викторина и обявяват съответните игри чрез използването на изрази като: “без допълнителни импулси” , “без увеличение на услугата” и др. Така излъчените реклами или рекламни съобщения от операторите нарушават защитата на потребителите, за което СЕМ съгласно чл. 33, т.9 на ЗРТ следва да осъществява надзор.
Нещо повече, чл. 10 от Закона за хазарта забранява прякото рекламиране на хазартни игри чрез средствата за масово осведомяване. Дори и да е налице издадено по съответния ред разрешение за организиране на хазартна игра, то рекламирането й също би било забранено.
Предвид изложеното и на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, СЪВЕТЪТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ прие следното




СТАНОВИЩЕ:

1. Излъчването на радио- и телевизионни реклами на предавания или на предлагани услуги, при които се предвижда условие за участие или ползване от потребителите на телефонна или друга телекомуникационна услуга следва да бъде извършвано в съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, като се изписва или обозначава по друг подходящ начин пълната информация за съответната цена на телефонното обаждане, включително от и към мрежите на всички национални телефонни оператори.
2. При констатирането на излъчвания в нарушение на т. 1 СЕМ ще предприема действия по налагане на административни наказания в рамките на своите правомощия.
3. СЕМ ще уведомява Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по търговия и защита на потребителите и Държавната комисия по хазарта, които да предприемат действия в рамките на предоставените им правомощия от Закона за защита на конкуренцията, Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия и Закона за хазарта.


Становището е прието на заседание на СЕМ на 28.04.2004г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЕМ:
(Райчо Райков)