Резюме на доклад за резултатите от фокусирано наблюдение на темата Ковид-19 в програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги за периода 25.11-08.12.2020 година
Начало » НАДЗОР » Резюме на доклад за резултатите от фокусирано наблюдение на темата Ковид-19 в програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги за периода 25.11-08.12.2020 година
20 Януари 2021
Докладът отразява резултатите от второ по ред за 2020 година фокусирано наблюдение по темата Ковид-19 в радио- и телевизионните програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги, реализирано от експертите в Дирекция „Мониторинг и анализи” на Съвета за електронни медии. Наблюдението обхваща новини и актуално-публицистични предавания в програмите БНТ1, ХОРИЗОНТ, БТВ, НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ, КАНАЛ 3, ДАРИК РАДИО БЪЛГАРИЯ, BULGARIA ON AIR, СКАТ, АЛФА ТВ/ALFA TV, БСТВ, ЕВРОКОМ.
Първият мониторинг е осъществен в периода на извънредна ситуация през пролетта на 2020 година (март – април) и очертава настъпилата промяна в радио-и телевизионното съдържание в условия на извънредно положение в страната ни (https://cem.bg/controlbg/1316). Сегашното наблюдение, направено половин година по-късно (ноември – декември 2020 г.), описва развитието на темата Ковид-19 в условия не само на извънредна пандемична обстановка у нас и по света, но и в условия на заострящо се обществено внимание към информацията за ваксините и предстоящия имунизационен процес. Мониторингът съвпада с подготвителната фаза за ваксинация срещу Ковид-19 в ЕС, когато все още Европейската агенция по лекарствата не е одобрила конкретна ваксина, но се очаква това да се случи около Рождество Христово. Докладът съдържа обективна статистическа информация за излъчения обем съдържание по темата Ковид-19 в предаванията и за участията на представители на институциите и на гражданското общество.
Мониторингът на излъчените новинарски и публицистични предавания в радио- и телевизионните програми установява споменаване на наименования на редица лекарства, различни ваксини и фармацевтични компании. Наблюдението констатира, че надеждата за ваксина и събудената човешка съпричастност намират отражение в медийното съдържание, като се констатира разпространението на положителни послания и разкази за добри постъпки, които на фона на обезпокоителната статистика на заболели и починали пациенти, балансира психологическото въздействие на излъчената информация.
Като цяло наблюдението не констатира предозиране с негативни сюжети, липсва насаждане на страх или паника. Поради периодичното предоставяне на информация за Ковид-19 в наблюдаваните предавания, темата се насища във времето и въздейства в своята цялост негативно. Мониторингът установява единични случаи на недооценяване на лексиката или подхода при отразяване на пандемията и поднасянето на негативната информация.
Отразени и коментирани в наблюдаваните програми са множество аспекти на Ковид-кризата – медицински, образователни, икономически, политически, психологически, семейни, социални, духовни. Пандемията трайно насочва публичното внимание към медицинските специалисти, лекари, вирусолози и епидемиолози, представители на академичните среди, които заемат стабилно място сред лидерите на обществено мнение със своите професионални познания. Приоритетното медийно внимание към темата за запазване на здравето и живота на хората пренарежда публичния дневен ред и вниманието на аудиторията остава дълготрайно фокусирано върху проблемите в здравеопазването и последиците за икономиката. Мониторингът отчита, че наблюдаваните медии изпълняват критичната си функция спрямо публичните власти като отразяват редица проблеми, развиващи се в хода на пандемията.
Първият мониторинг е осъществен в периода на извънредна ситуация през пролетта на 2020 година (март – април) и очертава настъпилата промяна в радио-и телевизионното съдържание в условия на извънредно положение в страната ни (https://cem.bg/controlbg/1316). Сегашното наблюдение, направено половин година по-късно (ноември – декември 2020 г.), описва развитието на темата Ковид-19 в условия не само на извънредна пандемична обстановка у нас и по света, но и в условия на заострящо се обществено внимание към информацията за ваксините и предстоящия имунизационен процес. Мониторингът съвпада с подготвителната фаза за ваксинация срещу Ковид-19 в ЕС, когато все още Европейската агенция по лекарствата не е одобрила конкретна ваксина, но се очаква това да се случи около Рождество Христово. Докладът съдържа обективна статистическа информация за излъчения обем съдържание по темата Ковид-19 в предаванията и за участията на представители на институциите и на гражданското общество.
Мониторингът на излъчените новинарски и публицистични предавания в радио- и телевизионните програми установява споменаване на наименования на редица лекарства, различни ваксини и фармацевтични компании. Наблюдението констатира, че надеждата за ваксина и събудената човешка съпричастност намират отражение в медийното съдържание, като се констатира разпространението на положителни послания и разкази за добри постъпки, които на фона на обезпокоителната статистика на заболели и починали пациенти, балансира психологическото въздействие на излъчената информация.
Като цяло наблюдението не констатира предозиране с негативни сюжети, липсва насаждане на страх или паника. Поради периодичното предоставяне на информация за Ковид-19 в наблюдаваните предавания, темата се насища във времето и въздейства в своята цялост негативно. Мониторингът установява единични случаи на недооценяване на лексиката или подхода при отразяване на пандемията и поднасянето на негативната информация.
Отразени и коментирани в наблюдаваните програми са множество аспекти на Ковид-кризата – медицински, образователни, икономически, политически, психологически, семейни, социални, духовни. Пандемията трайно насочва публичното внимание към медицинските специалисти, лекари, вирусолози и епидемиолози, представители на академичните среди, които заемат стабилно място сред лидерите на обществено мнение със своите професионални познания. Приоритетното медийно внимание към темата за запазване на здравето и живота на хората пренарежда публичния дневен ред и вниманието на аудиторията остава дълготрайно фокусирано върху проблемите в здравеопазването и последиците за икономиката. Мониторингът отчита, че наблюдаваните медии изпълняват критичната си функция спрямо публичните власти като отразяват редица проблеми, развиващи се в хода на пандемията.