Кариери Новини и прессъобщения Бюлетини Събития Прессъобщения ERGA Доклади и позиции ERGA
СЕМ за потребителите
Публичен регистър
Връзка със СЕМ
СЕМ взе участие в Кръгла маса на тема „Обществените медии в България – управление, програмни политики, финансиране и регулация“
Начало » Новини
25 Март 2022
На 22 март 2022 година, Съветът за електронни медии все участие в Кръгла маса на тема „Обществените медии в България – управление, програмни политики, финансиране и регулация“. Организатор на дискусията беше Факултетът по журналистика и масова комуникация“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Въпросите за развитието на обществените медии Българското национално радио и Българската националната телевизия, както и съвременните предизвикателства пред медийния сектор, бяха обсъдени от министъра на културата Атанас Атанасов, членовете на СЕМ, преподаватели и експерти в областта на медиите.
Председателят на СЕМ, госпожа Бетина Жотева, сподели, че идеята за сливането на БНТ, БНР и БТА не е подкрепено от никакъв финансов анализ и доводи в полза на спестяване на средства при финансирането на обществените медии. Тя приветства идеята за създаването на Фонд за Радиото и телевизията, който да финансира дейността на двете обществени медии.
Идеята за сливането на СЕМ и КРС – опасност от създаване на хиперрегулатор
Обединяването на двата регулатора - Комисията по регулиране на съобщенията и СЕМ - госпожа Жотева определи като опасно. “Няма как СЕМ, регулаторът по съдържанието, който носи на бюджета далеч по-малко средства от КРС, да бъде равнопоставен в едно такова сливане. Според нея вероятността да се конституира СЕМ като дирекция на КРС е далеч по-малък проблем от опасността сливането им да създаде предпоставки за образуването на „хиперрегулатор“, в който е „и ножът, и хлябът“, каза госпожа Жотева.
В подкрепа на становището, че двата регулатора трябва да останат отделни, госпожа Жотева посочи примера със спешното заседание за СЕМ във връзка със спирането на две руски медии на територията на Република България. Именно даването на решението на СЕМ към КРС за предприемане на действия по компетентност показва колко опасна е идеята медийният регулатор да се ползва с правомощията на КРС, особено ако такъв хиперрегулатор попадне в ръцете на непочтени хора.
Въпреки че времената са се променили, идеята на ЗРТ остава напълно демократична, припомни председателят на СЕМ. Законът, обаче, има нужда от поправки, защото времената и технологиите са се променили. Той дава равнопоставеност на обществените медии и обществения регулатор, допълни госпожа Жотева.
Предизвикателствата в дейността на Съвета за електронни медии
Като едно от предизвикателствата пред СЕМ през всички години беше изтъкнат малкият бюджет на регулатора. Българският медиен регулатор е единственият е ЕС, който има регулярен мониторинг, а не работи единствено по сигнал. Липсата на средства определя не само възможностите за мониторинг, но и ограничава организирането на кръгли маси и обществени изследвания. Едва напоследък СЕМ успя да проведе обществена поръчка и да се снабди с адекватна за съвременните изисквания система за мониторинг. Поради липса на средства няма как да се искат чудеса от храброст от страна регулатора, поясни председателят на СЕМ.
Като огромна несправедливост госпожа Жотева посочи многократните опити за промяна във финансирането на регулатора. Тя изрази разочарованието си, че досега да не са били приемани нито предложенията на СЕМ за заделяне на процент от БВП като форма на независимост на обществения регулатор и обществените медии, нито част от средствата от лицензии и от глоби да бъдат вкарвани в бюджета на регулатора. Огромна несправедливост е и фактът, че само СЕМ не е включен в списъка с администрации, които могат да участват в конкурси по европрограми, каза госпожа Жотева.
На кръглата маса беше обсъден въпросът за ролята на СЕМ като гаранцията на независимостта на обществените медии, която се свежда само до формалното избиране на генералните директори на БНТ и БНР. Медийният регулатор няма никаква представа как се разходват средствата и субсидиите, разпределени в медиите от бюджета, защото това се води търговска тайна, заяви госпожа Жотева.
Груба грешка е за СЕМ да се говори като контролиращ орган за харченето на пари и подписването на договори в обществените медии. СЕМ упражнява регулация по съдържанието и не се меси нито в начина на харчене на парите, нито в кадровата и редакционната политика на обществените медии.
Огромната отговорност на СЕМ да избира генерални директори остава без продължение в комуникацията с тези хора, тъй като правомощията на съвета са силно лимитирани. Председателят на СЕМ изрази мнение, че си заслужава да се помисли по въпроса дали избирането на генералните директори на БНР и БНТ следва да се извършва само от обществен съвет или директно от парламента.
На срещата беше засегнат и въпросът за квотите при избора на членове на СЕМ. Госпожа Бетина Жотева заяви категорично, че при разширяването на състава на съвета, вкарването на гражданска квота е недомислица и прецедент за ЕС. Причините за това са неясният критерий за избор на членове и неизбежният политически или икономически натиск, който ще дойде от НПО.
За бъдещето на регулатора
Относно предстоящите неизбежни промени в законодателството София Владимирова, член на СЕМ, подчерта, че те трябва да отговарят на въпросите защо и как се правят. Госпожа Владимирова поясни необходимостта от преосмисляне на правомощията и функциите, както на регулатора, така и на обществените медии. Без да имаме ясно формулирана мисия, ще е трудно да определим кое е онова справедливо финансиране, което от една страна да даде на обществените медии така желаната независимост, от друга - онова съдържание, за което обществото би било склонно да плати определена цена. Всички сме наясно, че съдържанието е кралят, каза госпожа Владимирова, наричайки доброто съдържание „скъпата стока на нашето време и на бъдещето“.
София Владимирова заяви, че законопроектът следва да бъде разгледан и усъвършенстван, а не отхвърлен. Нещо, което е направено с участието на широк кръг от експерти, не следва да отиде в коша, поясни тя. Според нея регулаторът трябва да продължи да съществува, осмислен по актуален за времето си начин, като се отчетат предизвикателствата на времето, включително онлайн съдържанието и дезинформацията.
Ако нямаме отговор на въпроса накъде сме тръгнали и какъв резултат искаме да постигнем, каквито и критерии да заложим за избор на членове на регулатора и при избора на генерални директори на обществените медии, всяко усилие ще бъде безсмислено. Отговорите на тези въпроси госпожа Владимирова посочи, че следва да бъдат търсени чрез постигането на обществен консенсус, отчитайки колко важни за гражданското общество са медиите и регулаторът.
Въпросите за развитието на обществените медии Българското национално радио и Българската националната телевизия, както и съвременните предизвикателства пред медийния сектор, бяха обсъдени от министъра на културата Атанас Атанасов, членовете на СЕМ, преподаватели и експерти в областта на медиите.
Председателят на СЕМ, госпожа Бетина Жотева, сподели, че идеята за сливането на БНТ, БНР и БТА не е подкрепено от никакъв финансов анализ и доводи в полза на спестяване на средства при финансирането на обществените медии. Тя приветства идеята за създаването на Фонд за Радиото и телевизията, който да финансира дейността на двете обществени медии.
Идеята за сливането на СЕМ и КРС – опасност от създаване на хиперрегулатор
Обединяването на двата регулатора - Комисията по регулиране на съобщенията и СЕМ - госпожа Жотева определи като опасно. “Няма как СЕМ, регулаторът по съдържанието, който носи на бюджета далеч по-малко средства от КРС, да бъде равнопоставен в едно такова сливане. Според нея вероятността да се конституира СЕМ като дирекция на КРС е далеч по-малък проблем от опасността сливането им да създаде предпоставки за образуването на „хиперрегулатор“, в който е „и ножът, и хлябът“, каза госпожа Жотева.
В подкрепа на становището, че двата регулатора трябва да останат отделни, госпожа Жотева посочи примера със спешното заседание за СЕМ във връзка със спирането на две руски медии на територията на Република България. Именно даването на решението на СЕМ към КРС за предприемане на действия по компетентност показва колко опасна е идеята медийният регулатор да се ползва с правомощията на КРС, особено ако такъв хиперрегулатор попадне в ръцете на непочтени хора.
Въпреки че времената са се променили, идеята на ЗРТ остава напълно демократична, припомни председателят на СЕМ. Законът, обаче, има нужда от поправки, защото времената и технологиите са се променили. Той дава равнопоставеност на обществените медии и обществения регулатор, допълни госпожа Жотева.
Предизвикателствата в дейността на Съвета за електронни медии
Като едно от предизвикателствата пред СЕМ през всички години беше изтъкнат малкият бюджет на регулатора. Българският медиен регулатор е единственият е ЕС, който има регулярен мониторинг, а не работи единствено по сигнал. Липсата на средства определя не само възможностите за мониторинг, но и ограничава организирането на кръгли маси и обществени изследвания. Едва напоследък СЕМ успя да проведе обществена поръчка и да се снабди с адекватна за съвременните изисквания система за мониторинг. Поради липса на средства няма как да се искат чудеса от храброст от страна регулатора, поясни председателят на СЕМ.
Като огромна несправедливост госпожа Жотева посочи многократните опити за промяна във финансирането на регулатора. Тя изрази разочарованието си, че досега да не са били приемани нито предложенията на СЕМ за заделяне на процент от БВП като форма на независимост на обществения регулатор и обществените медии, нито част от средствата от лицензии и от глоби да бъдат вкарвани в бюджета на регулатора. Огромна несправедливост е и фактът, че само СЕМ не е включен в списъка с администрации, които могат да участват в конкурси по европрограми, каза госпожа Жотева.
На кръглата маса беше обсъден въпросът за ролята на СЕМ като гаранцията на независимостта на обществените медии, която се свежда само до формалното избиране на генералните директори на БНТ и БНР. Медийният регулатор няма никаква представа как се разходват средствата и субсидиите, разпределени в медиите от бюджета, защото това се води търговска тайна, заяви госпожа Жотева.
Груба грешка е за СЕМ да се говори като контролиращ орган за харченето на пари и подписването на договори в обществените медии. СЕМ упражнява регулация по съдържанието и не се меси нито в начина на харчене на парите, нито в кадровата и редакционната политика на обществените медии.
Огромната отговорност на СЕМ да избира генерални директори остава без продължение в комуникацията с тези хора, тъй като правомощията на съвета са силно лимитирани. Председателят на СЕМ изрази мнение, че си заслужава да се помисли по въпроса дали избирането на генералните директори на БНР и БНТ следва да се извършва само от обществен съвет или директно от парламента.
На срещата беше засегнат и въпросът за квотите при избора на членове на СЕМ. Госпожа Бетина Жотева заяви категорично, че при разширяването на състава на съвета, вкарването на гражданска квота е недомислица и прецедент за ЕС. Причините за това са неясният критерий за избор на членове и неизбежният политически или икономически натиск, който ще дойде от НПО.
За бъдещето на регулатора
Относно предстоящите неизбежни промени в законодателството София Владимирова, член на СЕМ, подчерта, че те трябва да отговарят на въпросите защо и как се правят. Госпожа Владимирова поясни необходимостта от преосмисляне на правомощията и функциите, както на регулатора, така и на обществените медии. Без да имаме ясно формулирана мисия, ще е трудно да определим кое е онова справедливо финансиране, което от една страна да даде на обществените медии така желаната независимост, от друга - онова съдържание, за което обществото би било склонно да плати определена цена. Всички сме наясно, че съдържанието е кралят, каза госпожа Владимирова, наричайки доброто съдържание „скъпата стока на нашето време и на бъдещето“.
София Владимирова заяви, че законопроектът следва да бъде разгледан и усъвършенстван, а не отхвърлен. Нещо, което е направено с участието на широк кръг от експерти, не следва да отиде в коша, поясни тя. Според нея регулаторът трябва да продължи да съществува, осмислен по актуален за времето си начин, като се отчетат предизвикателствата на времето, включително онлайн съдържанието и дезинформацията.
Ако нямаме отговор на въпроса накъде сме тръгнали и какъв резултат искаме да постигнем, каквито и критерии да заложим за избор на членове на регулатора и при избора на генерални директори на обществените медии, всяко усилие ще бъде безсмислено. Отговорите на тези въпроси госпожа Владимирова посочи, че следва да бъдат търсени чрез постигането на обществен консенсус, отчитайки колко важни за гражданското общество са медиите и регулаторът.